Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Бил е

 

Валентин Радомирски е български посланик и външнополитически специалист. Бил е консултант по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев (2005-2009) и дипломат на България в Румъния (2009-2012).

- Посланик Радомирски, преди ден американският президент предизвести, че заплахата от нуклеарен Армагедон е на най-високото си ниво от Кубинската рецесия насам и че Москва не блъфира, говорейки за приложимост на нуклеарно оръжие. А блъфира ли Байдън? Как си обяснявате неговото предизвестие?

- За страдание, и двете нуклеарни свръхдържави не блъфират. Те най-добре от всички знаят следствията от използването на нуклеарните арсенали, с които разполагат. Имат и опита от времето на Студената война с тогавашната Карибска рецесия, за която към този момент се знае, че сме били на часове от Армагедона.

Поради това Байдън е прав, че в този момент, шест десетилетия по-късно, сме най-близо до онази точка, след която ескалацията става неконтролируема от политиците и военните. Путин също е прав, когато сподели, че не си показва свят без руснаците. Казаното от двамата водачи са предизвестия за това, че другата страна не би трябвало да подценява готовността на съперника си да предприеме гибелни за човечеството ограничения.

Обикновено сходни демарши се вършат дискретно и публичността на сегашните дейности е неприятен знак, показващ, че подобен разговор няма или в случай че въпреки всичко са останали някакви канали, то те не се употребяват с доверието на Вашингтон и Москва. Малко утешение е това, че макар заканите, и двете страни, посредством висши държавни служители заявяват обществено, че са срещу използването на нуклеарно оръжие, даже и на тактическо равнище.

Фукуяма пророкуваше, че ще има „ епохи на досада в края на историята “. Нищо не може да бъде по-далеч от сегашната конюнктура.

- Когато стартираха военните дейности на 24 февруари, мнозина, в това число тогавашният боен министър Стефан Янев, означиха, че Русия организира военна интервенция. На какъв стадий е спорът в този момент? Война?

- Агресиите на НАТО против Югославия, Ирак, Либия и така нататък, както и експанзията на Русия против Украйна се назовават специфични военни интервенции (СВО), защото по този метод не попадат под определението в Устава на Организация на обединените нации за водене на война от една страна против друга.
Независимо дали ни харесват или не тези дейности, дали одобряваме натовските и надлежно съветските пояснения за тези де-факто експанзии, от позиция на към този момент много компрометирано интернационално право, те не са войни де-юре.

Поради това Стефан Янев като боен, осведомен с правните основи на войната, бе прецизен в изрече си, за който говорите.
От този ъгъл до подписването от президента Путин на указите за присъединението на четирите области военните дейности в източната част на Украйна бяха (от съветска гледна точка) СВО.

Сега обаче (пак от позициите на Москва) те могат и е съвсем несъмнено, че ще бъдат обсъждани като експанзия на Украйна против Русия. Тази позиция няма по какъв начин да бъде призната от Киев и към този момент е ясно, че няма да бъде призната и от по този начин наречения „ групов Запад “.

Но тя ще даде съображение на съветското управление да употребява всички принадлежности от военната си теория - от цялостна готовност до приложимост на нуклеарно оръжие, които се плануват в нея при експанзия против съветска територия.
И това дава право да приказваме, че се намираме в нов стадий на спора.

- Предстои българският парламент още веднъж да преглежда въпроса дали България да изпрати въоръжение на Украйна. Демократична България внасят подобен текст и се чака той да събере болшинство. Ще ни направи ли това решение участници във войната?

- Очевидно имате ниско мнение за благоразумието на нашите депутати откакто очаквате, че сходен ход ще събере болшинство. Ако те поддържат сходно решение, ще би трябвало и да носят отговорност за следствията му.
Изпращането на въоръжение на Украйна е като гасене на пожар с бензин.

За България този спор би трябвало да бъде колкото се може по-скоро решен с дипломатически средства. Това постановат нашите национални ползи, тъй като той ни носи единствено вреди (икономически, финансови и стресово социални), които може да се трансфорат и в унищожително военни, в случай че в отбрана на евроатлантическите полезности би трябвало да изпратим синовете си да водят война за тях в една ненатовска страна.
Присъединявам се към казаното в изявлението с Вас от надълбоко уважавания ми сътрудник дипломат Воденски, че и аз не желая децата ми да вземат участие в нещо, което е надълбоко обратно на българските ползи.

- Правителството одобри промени в Наредбата за военния доклад на български жители и техника за спокойно и военно време. Казват, че това е преподготовка на запасняците. По какво се разграничава от мобилизацията, като уточним незабавно една от тях – решението за готовност се взима от Народното събрание и се издава президентски декрет. Други разлики?

- Преподготовката на запасните бойци и офицери е рутинна активност за всяка войска. Но доколкото ми е известно, тя беше, в случай че не изцяло, то много занемарена през последните 20 години. Актуализацията й заради това е явно нужна. Но съвпадението на това деяние с внезапната ескалация на интернационалното напрежение е очебийна. А се знае, че по този начин наречената „ скрита готовност “ се реализира посредством разширение на мащабите на преподготовка на запасните военни. А това към този момент се смята като разследващ симптом за подготовката за директно присъединяване във военни дейности.

- Българската армия е професионална, а не наборна. Ако се стигне до готовност, имат ли подготовка българските жители?

- Според мен - не! Вече към 20 години не приготвяме наборници и заради това цяло потомство няма даже първична военна подготовка. А главната маса военнослужащи при готовност биха били точно от това потомство – на възраст от 20 до 40 години. Но по този въпрос, който е просторен е по-добре да интервюирате кадрови боен, осведомен с детайлите на настоящето положение на българската войска и нейния мобилизационен запас.

- Как се обяснение актуализацията на наредбата в този момент?

- Най-лесното пояснение е, че настоящето интернационално състояние е привлякло вниманието върху нуждата от актуализацията на Наредбата. Не ми се желае да имам вяра, че се актуализира, тъй като „ някой “ ни е „ помолил “ да му кажем с „ какъв брой души “ можем „ да помогнем “ на Украйна.

- Преди дни президентът Радев не подписа декларация на водачите от Централна и Източна Европа за приемането на Украйна в НАТО, което бе разтълкувано като отвод България да взе участие във войната. Може ли обаче в Народното събрание да се стигне до коалиция на войната?

- С изключение на тази декларация в огромна част от страните от НАТО на най-високо равнище беше показано, че приемането на Украйна в алианса не може да бъде осъществено по “бързата процедура “. Не единствено тъй като е процедурно невероятно, само че и тъй като украинското участие би направило де-юре Запада участник във войната с Русия.

А що се отнася до нашето Народно заседание то сякаш в него към този момент всичко е допустимо. Ще ми се да не угасва дребната вяра, че най-малко думата „ война “ ще породи онази отговорност за бъдещето на България, която бихме желали да забележим в определените от нас депутати.

- Виждате ли шанс/признаци/желание за деескалация на геополитическото напрежение? Говорят ли си огромните водачи? Различавате ли дейности, които подсказват, че към момента има здрав разсъдък в елитите?

- На този стадий не виждам признаци за деескалация на геополитическото напрежение. Няма данни за диалози сред Путин и Байдън, а наскоро съветският президентът отхвърли да приказва с Макрон.

Плаха вяра дава известието, че американският водач, който бе декларирал, че няма да взе участие в срещата на Г-20 в Индонезия, в случай че там бъде Путин, в този момент въпреки всичко още преглежда опцията за пътешестване до Джакарта.

Намираме се в стадий, в който Западът пази статуквото, което си извоюва след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и европейската социалистическа система, а Китай, Русия, Иран и някои други страни търсят промени.

Финансовият капитализъм, какъвто го познаваме от средата на 80-те години, завършва и е изцяло неплатежоспособен. Краят му беше предсказан от доста хора (например Линдън Ларуш), които считат, че световният финансов капитализъм е фундаментално деформиране на правилата на националната предприемаческа стопанска система на Съединени американски щати.

В Русия Андрей Фурсов също доста приказва и написа по тази тематика. Холандският професор Кейс ван дер Пийл показва, че всички благоприятни условия на този вид капитализъм, който в действителност беше обвързван с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, към този момент ги няма. А това води до колабиране на глобализацията. И, несъмнено, колапсът на тази най-сложна система провокира избран вид предпочитание да се подхващат изключителни ограничения, с цел да се предотврати смяна в международното водачество, да се попречи на Русия и Китай да заемат лидерски позиции.

Необходима е еволюция на съзнанието, която да признае опцията за съществуването в едно поле на разнообразни цивилизации. Но това няма да е допустимо след нуклеарен (дори и тактически) удар. Защото и след него отново ще се оказваме в обстановка, в която е належащо да се образува просвета на мира. И това е главният проблем: каква може да е културата на мира в тези условия, когато някои от играчите в тази обстановка отчасти изгубиха мозъка си? Въпросът за културата на мира към момента остава, тъй като е фундаментален въпрос. Тъй като без просвета на мира съществуването на човешката цивилизация е невероятно.